За филма

1841 година. Поробена България вече чака своя Спасител. Но още не разбира, че той няма да се появи от нищото, яхнал магаре.
Нито един учен досега не можа да каже, или докаже, къде е гробът на Левски, но всички учени знаят къде е обесен. Дори паметникът му не е правен от българин. Затова и никой от нас няма право да обсебва Апостола. Но може да мечтае с него.
Затова приемете този филм, като една приказка. Добре ли е разказана, лошо ли е разказана, ще прецените сами. Но с тази лента можем да започнем да преодоляваме и най-големите си страхове като българи. Да не би да сбъркаме в преценката си за Левски, Ботев, Каравелов, Раковски, Димитър Общи? Това не са икони, това са живи хора, и когато на децата ви им се падне тема за изпита по литература за тях, не ги стресирайте. Няма нищо неясно казано от тях, напротив, то е толкова директно, че плаши дори и до днес. Дори тук ни е нужен Левски.
Филмът на Максим Генчев „Дяконъ Левскiй” няма за цел да забоде байрака и да заяви – ето това е Апостола. Както вече казахме, това е кино, направено с огромна почит към Левски.
Докато гледате филма, някъде ще ви боли, на други места ще се радвате, на трети ще плачете. И така, докато сами се замислите – кой е Левски, защо прави това, което прави и в чия полза го прави.